Откъс от Решения- практични съвети от велики хора
Предговор
от Стив Форбс
Решения! Решения!
Всеки ден вземаме безчет решения, множеството рутинни и прозаични. Но има и такива, които имат последствия с друга степен на значимост: приготовление на презентация, наемане и освобождение на чиновник, сформиране на бюджет, одобрение на забележителен финансов разход, учредяване на компания; правене, респ. приемане/отхвърляне на предложение за женитба; избиране на най-хубавия метод за осъществяване на интервенция, в случай че сте хирург; асортимент на проби и опити, в случай че се занимавате с фундаментална просвета или медицина; избор на кариера или промяна на посоката във вашия професионален живот; излагане на риск на персоналната ви сигурност в името на по-висша идея и така нататък
Как най-добре да подходим към неизбежното взимане на значимо решение? Това не е просвета, а изкуство, както излиза наяве от тази книга, която всеки би трябвало да има. Има случаи, когато не можем да си позволим лукса на продължителния размисъл, а би трябвало да действаме въз основа на непълна информация; случаи, когато изборът не е ясно обрисуван. Някои водачи споделят, че следват инстинкта си. Но, както демонстрира образно Боб Дилъншнайдър, инстинктът се образува от съвкупността на предходен опит и насъбрани знания. Той не е празна страница.
Вземането на положителни решения изисква дисциплинираност, както и дарба за претегляне на доста и разнообразни обстоятелства даже когато те видимо си опонират. Изисква и схватливост към препоръки – единствено безпросветно арогантният субект си фантазира, че знае всичко, което би трябвало да знае. А когато е нужно, настояването на съвет може да се употребява като средство за „ предоставяне правото на благосъстоятелност “ на даващия съвета, даже да не се възползваме напълно или частично от него.
![Решения - практични препоръки от хора, които трансформираха света]( "Решения - практични препоръки от хора, които трансформираха света")
" Решения " - практични препоръки от хора, които трансформираха света
На 24.09.2020 година излиза от щемпел книгата " Решения ". „ Как най-добре да подходим към неизбежното взимане на значимо решение? Т...
А по какъв начин да преценим последствията от обещано деяние? Отрезвяваща е мисълта, че в доста случаи това е невероятно, както ясно демонстрират главите в книгата на Дилъншнайдър, отдадени на Гутенберг и Лутер. Разбира се, има и моменти, когато „ оня, който взема решение “ (за да използваме една фраза, която изискуем на някогашния президент Джордж Буш) е наясно със съдбовната значимост на даден курс на деяние – може би най-известният образец е пресичането от Цезар на реката Рубикон. Той чудесно е съзнавал, че това ще докара до революция.
Когато нещата опрат до взимане на решение, безчет са вероятните препоръки и инструкции, използвани към на практика всяка обстановка. Но тази книга е изключително скъпа с обстоятелството, че Дилъншнайдър, който е прекарал живота си в даване на препоръки на хора и организации по какъв начин да споделят дейно и да ръководят рецесии, с което си е спечелил славата на предпоследна инстанция за сформиране на тактики и предоставяне на рационални препоръки, е наясно със силата на безапелационното показване на заключения и правила, които другояче биха си останали в областта на безполезната абстракция.
Тук той сортира една разнообразна група личности – някои известни, други не – и превежда читателя през жизненоважните решения, които те са вземали и са оставили по друг метод своя бездънен отпечатък върху света. Услужливо ни показва минибиографични информации за своите герои, само че – което е изключително значимо – задава и подтекста, в който са били принудени да работят. Някои от историите му са сърцераздирателни – като тази за Ели Визел, който би трябвало да реши по какъв начин да постъпи с татко си, до момента в който нацистките тъмничари ги влачат принудително от концлагер в концлагер. Други са образци за кураж и решителност да се върви напред макар персоналните загуби и тежката болест, какъвто е казусът с Мария Кюри.
Понякога се намесва и фамилният напън, който е изключително сложен за превъзмогване. Тираничният татко на Мартин Лутер заповядал на сина си да стане юрист и да постъпи в фамилния бизнес, до момента в който младият Лутер виждал призванието си като духовник. И тъй като не желал да се конфронтира с татко си, индивидът, който щял да преобърне Европа и целия свят, мъжът, който в никакъв случай не бягал от провокации, просто се скрил в манастир и едвам след ръкополагането си за духовник уведомил татко си за стореното!
Решенията не се вземат във вакуум.
![Излиза Детският трен на Виола Ардоне]( "Излиза Детският трен на Виола Ардоне")
Излиза " Детският трен " на Виола Ардоне
1946 година Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и прави оценка обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му нося...
А претекстовете? Някои са благородни и видимо прозаични. Гутенберг желал да изкарва пари. По негово време изработването на една книга отнемало месеци непостижим труд. Имало пазар за познания, само че те трябвало да бъдат на налични цени. Гутенберг желал да работи, само че му били нужни трийсет години в опити, с цел да изобрети печатарската преса с преносим набор, както и да създаде най-подходящата за задачата хартия. Тогава той надали си е давал сметка, че е основал всеобщата връзка! Далеч по-важното събитие за него било, че един безсъвестен лихвар му измъкнал бизнеса под носа таман когато се готвел да се наслаждения на плодовете от своя труд. Човек в неговата обстановка надали е можел да се утешава с мисълта, че лихварят скоро ще бъде пропуснат, до момента в който той – Гутенберг – ще остане в историята със своите библии.
След като се занимава с бизнес в течение на десетилетия, деликатно следи голям брой водачи и учи историята, Дилъншнайдър по неповторим метод съумява да придаде на книгата вътрешна поредност и достоверност, каквито нормално липсват на обичайните наръчници за самоусъвършенстване, предлагани на пазара. Неговите герои демонстрират в действителния живот поуките, които той извлича в края на всяка глава.
Тази книга е скъпа точно с това, че читателят вижда „ онлайн и от близко “ по какъв начин са се вземали решенията в голям брой разнообразни обстановки. Разбира се, времената и събитията се менят непрестанно. Няма две изцяло идентични обстановки. Но позитивно ще намерите глави, към които ще ви се стори потребно да се връщате още веднъж и още веднъж за ентусиазъм и помощ според от значимите решения, които ви следва да вземете. Марк Твен е споделил: „ Историята не се повтаря, само че постоянно се римува “.
от Стив Форбс
Решения! Решения!
Всеки ден вземаме безчет решения, множеството рутинни и прозаични. Но има и такива, които имат последствия с друга степен на значимост: приготовление на презентация, наемане и освобождение на чиновник, сформиране на бюджет, одобрение на забележителен финансов разход, учредяване на компания; правене, респ. приемане/отхвърляне на предложение за женитба; избиране на най-хубавия метод за осъществяване на интервенция, в случай че сте хирург; асортимент на проби и опити, в случай че се занимавате с фундаментална просвета или медицина; избор на кариера или промяна на посоката във вашия професионален живот; излагане на риск на персоналната ви сигурност в името на по-висша идея и така нататък
Как най-добре да подходим към неизбежното взимане на значимо решение? Това не е просвета, а изкуство, както излиза наяве от тази книга, която всеки би трябвало да има. Има случаи, когато не можем да си позволим лукса на продължителния размисъл, а би трябвало да действаме въз основа на непълна информация; случаи, когато изборът не е ясно обрисуван. Някои водачи споделят, че следват инстинкта си. Но, както демонстрира образно Боб Дилъншнайдър, инстинктът се образува от съвкупността на предходен опит и насъбрани знания. Той не е празна страница.
Вземането на положителни решения изисква дисциплинираност, както и дарба за претегляне на доста и разнообразни обстоятелства даже когато те видимо си опонират. Изисква и схватливост към препоръки – единствено безпросветно арогантният субект си фантазира, че знае всичко, което би трябвало да знае. А когато е нужно, настояването на съвет може да се употребява като средство за „ предоставяне правото на благосъстоятелност “ на даващия съвета, даже да не се възползваме напълно или частично от него.
На 24.09.2020 година излиза от щемпел книгата " Решения ". „ Как най-добре да подходим към неизбежното взимане на значимо решение? Т...
А по какъв начин да преценим последствията от обещано деяние? Отрезвяваща е мисълта, че в доста случаи това е невероятно, както ясно демонстрират главите в книгата на Дилъншнайдър, отдадени на Гутенберг и Лутер. Разбира се, има и моменти, когато „ оня, който взема решение “ (за да използваме една фраза, която изискуем на някогашния президент Джордж Буш) е наясно със съдбовната значимост на даден курс на деяние – може би най-известният образец е пресичането от Цезар на реката Рубикон. Той чудесно е съзнавал, че това ще докара до революция.
Когато нещата опрат до взимане на решение, безчет са вероятните препоръки и инструкции, използвани към на практика всяка обстановка. Но тази книга е изключително скъпа с обстоятелството, че Дилъншнайдър, който е прекарал живота си в даване на препоръки на хора и организации по какъв начин да споделят дейно и да ръководят рецесии, с което си е спечелил славата на предпоследна инстанция за сформиране на тактики и предоставяне на рационални препоръки, е наясно със силата на безапелационното показване на заключения и правила, които другояче биха си останали в областта на безполезната абстракция.
Тук той сортира една разнообразна група личности – някои известни, други не – и превежда читателя през жизненоважните решения, които те са вземали и са оставили по друг метод своя бездънен отпечатък върху света. Услужливо ни показва минибиографични информации за своите герои, само че – което е изключително значимо – задава и подтекста, в който са били принудени да работят. Някои от историите му са сърцераздирателни – като тази за Ели Визел, който би трябвало да реши по какъв начин да постъпи с татко си, до момента в който нацистките тъмничари ги влачат принудително от концлагер в концлагер. Други са образци за кураж и решителност да се върви напред макар персоналните загуби и тежката болест, какъвто е казусът с Мария Кюри.
Понякога се намесва и фамилният напън, който е изключително сложен за превъзмогване. Тираничният татко на Мартин Лутер заповядал на сина си да стане юрист и да постъпи в фамилния бизнес, до момента в който младият Лутер виждал призванието си като духовник. И тъй като не желал да се конфронтира с татко си, индивидът, който щял да преобърне Европа и целия свят, мъжът, който в никакъв случай не бягал от провокации, просто се скрил в манастир и едвам след ръкополагането си за духовник уведомил татко си за стореното!
Решенията не се вземат във вакуум.
1946 година Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и прави оценка обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му нося...
А претекстовете? Някои са благородни и видимо прозаични. Гутенберг желал да изкарва пари. По негово време изработването на една книга отнемало месеци непостижим труд. Имало пазар за познания, само че те трябвало да бъдат на налични цени. Гутенберг желал да работи, само че му били нужни трийсет години в опити, с цел да изобрети печатарската преса с преносим набор, както и да създаде най-подходящата за задачата хартия. Тогава той надали си е давал сметка, че е основал всеобщата връзка! Далеч по-важното събитие за него било, че един безсъвестен лихвар му измъкнал бизнеса под носа таман когато се готвел да се наслаждения на плодовете от своя труд. Човек в неговата обстановка надали е можел да се утешава с мисълта, че лихварят скоро ще бъде пропуснат, до момента в който той – Гутенберг – ще остане в историята със своите библии.
След като се занимава с бизнес в течение на десетилетия, деликатно следи голям брой водачи и учи историята, Дилъншнайдър по неповторим метод съумява да придаде на книгата вътрешна поредност и достоверност, каквито нормално липсват на обичайните наръчници за самоусъвършенстване, предлагани на пазара. Неговите герои демонстрират в действителния живот поуките, които той извлича в края на всяка глава.
Тази книга е скъпа точно с това, че читателят вижда „ онлайн и от близко “ по какъв начин са се вземали решенията в голям брой разнообразни обстановки. Разбира се, времената и събитията се менят непрестанно. Няма две изцяло идентични обстановки. Но позитивно ще намерите глави, към които ще ви се стори потребно да се връщате още веднъж и още веднъж за ентусиазъм и помощ според от значимите решения, които ви следва да вземете. Марк Твен е споделил: „ Историята не се повтаря, само че постоянно се римува “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ